Ще запомня празниците с едно прекрасно и отдавна мечтано пътуване, със смеха и усмивките на всички, които обичам, и с времето, прекарано с тях. Пожелавам на себе си и всички останали една вълшебна година, изпълнена с още повече усмивки, любов, щастие, удовлетвореност и вяра, че всичко е постижимо. Наздраве!

Share/Save

Лято е!

Реших да напиша една публикация за видовете дрехи, които предпочитам да нося през лятото. Главният критерий, по който ги избирам, е, че са удобни за носене и държат сравнително хладно през горещите летни дни.

1. Тъй като първата асоциация, която правя, когато чуя думата „лято“ е „море“, то неизменно на първо място ще поставя банския. Без значение дали си се запътила към басейна или морето, банският е задължителен за лятото. Е, понякога можеш да се печеш и по без бански Аз определено се влюбих в горнището тип „бриджитка“ и смятам следващия ми бански да е именно такъв.

2. На второ място е дългата рокля. Тя е уникално чудо на модната индустрия. Изглежда много красиво и елегантно, движи се царствено и феерично, когато ходиш, и осигурява прохлада и комфорт. Освен това дългата рокля те облича „от глава до пети“, тоест не е нужно да разсъждаваш дали горната част на облеклото ти си отива с долната, а просто нахлузваш роклята и заминаваш

Дългата рокля е добър вариант за горещите дни

3. Не мога да пропусна и късите панталони.  Те също са адски удобни. Хубавото е, че са подходящи както за градска среда, така и за морето. Съществуват различни варианти на късите панталони, които варират от „мини“ до по-дълги модели, които стигат малко над коляното. Така можем да си изберем идеалния модел в зависимост от фигурата си.

4. Бюстието. На мен то ми създава усещане за лекота и свобода на движенията, защото няма презрамки. Може да се комбинира почти с всичко и става и за през деня, и за вечерта.

5. На последно място, но не и по важност, поставям шаловете. Любимите ми са онези нааай-големите. Те са мултифункционални и можеш да ги използваш както си поискаш-като тюрбан за главата, като парео за плажа, да се наметнеш в някоя по-прохладна вечер, а дори и като ефектен топ.

Share/Save

Затова реших да споделя този музикален шедьовър – Birdy-Skinny Love Приятно слушане и гледане

Share/Save

Първото е Adobe Flash Lite 3.1

Второто е Google Translate 1.1

Третото е YouTube приложение за улесняване достъпа до едноименния видео портал. Можете да го свалите от тук

Четвъртото е истински рай за любителите на смс-ите. Името му е SMS Zipper и има многобройни функции. С него можете да компресирате съобщенията си до 65% и така ще разполагате с 480 символа, вместо със 160. Това означава, че ще изпращате и получавате по-дълги текстови съобщения, а ще плащате само за едно Освен това чрез него можете да зададете колко дълго да „живеят“ определени съобщения. Щом времето изтече, съобщенията се самоунищожават. SMS Zipper позволява защита на съобщенията с парола. Свалете от тук

Надявам се любимите ми приложения да са полезни и за вас! Доскоро блогване

Share/Save

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
…понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре – кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Share/Save

Общо взето бива, но начинът, по който визуализира туийтовете на началния екран, не ми харесва. Ако имате по-добри предложения за подобно приложение, може да споделите в коментарите

Share/Save

Специалните неща се случват като насън. Усещаш магията, сърцето ти започва да бие лудо и не можеш да повярваш какво става. Чувстваш се като в забвение. Целият свят се върти..Когато се опомниш осъзнаваш, че нещо прекрасно се случва и протягаш ръце да го хванеш. Искаш да задържиш мига по-дълго, молиш го да не си отива. А той просто се усмихва и полита.

Много неща могат да бъдат специални. Специална е снежинката върху дланта ти, специална е секундата, в която същата тази снежинка се топи и друга каца на ръката ти. Специална е тишината, когато осъзнаеш, че тя не означава самота, а душевен мир. Специална е свободата. Специална е усмивката в момент на отчаяние. Специален е дъждът по лицето ти в горещ летен ден. Специално е пътуването, в което не знаеш къде ще стигнеш, а просто караш към залеза. Специална е любовта, която разтърсва света ти.

Специалните неща са като талисмани на гривна. Нижат се един по един. Носиш ги на ръката си през цялото време и само един поглед към е достатъчен, за да потънеш в спомени.

Share/Save

Думите рисуват неоткрити светове и смели мечти, градят крепости и рушат стени.

Думите предизвикват и вдъхновяват. Оставят белези завинаги.Думите възраждат отминали неща, изваждат на показ скрити чувства и дават смисъл на живота.

Думите могат да убиват. Способни са да смачкат сърцето ти с тежестта си, да изтръгнат душата ти с острите си нокти и да откраднат съня ти.

Думите са всичко и нищо, минало и бъдеще, край и начало. Понякога казват много неща, друг път са празни и безсмислени.

Думите те карат да се рееш в безкрая. Носят усещане за спокойствие и благодат.

Думите могат да те докарат до лудост. Да изкривят съзнанието ти, да те объркат.

Думите разкриват дълго пазени тайни и отварят врати към нови светове.

Думите са думи, само когато имат смисъл и носят послание. Иначе са просто поредица от букви.

Share/Save

И си искам сериалите! Да, всичките! И „Дневниците на вампира“, и „Клюкарката“, и „Доктор Хаус“, и „Свръхестествено“. Поне можеше  да не ги спират по едно и също време. Дамнейшън! Компликейтид ситюейшън..

Share/Save

двама със дама

на тема:

„Човекът във новото време“.

А дамата сопната, знаете –

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,

нека… –

Но тя ме прекъсва сърдито:

– Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл

подире

и… после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

понакуцвам

в теория

и рекох полека,

без злоба,

човешки,

да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и… съд.

Ала във съдът

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

„Брей, как се обърках

и ето ти тебе

бесило.

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

в скотобойна,

въртиш се, в очите ти – ножа.

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може…“

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

изплаввал чудесен –

и после

заспивал

усмихнат…

Но в коридора

тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. –

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

„Хайде, стани.“

Гледали хората

тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

на бик.

Но лека-полека

човека се сетил –

страхът е без полза,

ще мре.

И някак в душата му

станало светло.

– Да тръгнем ли? – казал.

– Добре.

Той тръгнал. След него

те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

„Веднъж да се свърши…

Загазил си здравата, брат.“

Във коридора

тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

„Тя – моята – свърши…

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден…“

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

„Браво, човек!“

Нататък е ясно. Въжето

изкусно

през шията, после

смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? –

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

„Ужасно! Ужасно! – Разказвате,

сякаш

като че там сте били!“…

Какъв ти тук ужас?! –

Той пеел човека. –

Това е прекрасно, нали?

Share/Save