Зимни вечери

Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече

Старият музикант

Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди

Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,