Поезия от Мария Вергова
Попадна ми едно много хубаво стихотворение. Не помня вече как и къде, май беше във Facebook. Авторката се казва Мария Вергова, а ето го и нейното произведение:
Песен за човека
Ние спориме двама със дама на тема: „Човекът във новото време“. А дамата сопната, знаете – тропа, нервира се,
Прощално
На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя –
Старият музикант
Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
Две души
Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи,
