Сезони

Зима. Студено е. Вали сняг. Хижа в планината. Камината гори, уютно е. Ухае на дърва, на огън, на топлина. Продължава да вали. Гледам през прозореца. Снежинките са толкова много. Сипят се от небето. Завихрят се във въздуха. Падат на земята нежно и меко. Поглеждам към небето. Снежинките валят, а на мен ми се струва, че летя. Нагоре. Все по-нагоре. Опирам нос в прозореца-студен и замъглен…Наближава Коледа. Навсякъде има украса. Светло е. И красиво. С нетърпение чакам подаръците. Като се замисля и стомахът ме свива. Какво ли ще получа? Долавям аромата на курабийки. Току-що изпечени. Още парят. Хубаво е. Усещам топлина отвътре.

Идва пролетта. Съвсем неочаквано. Всичко се събужда. Зелено е. И цветно. Свежо. И ново. Като току-що нарисуван пейзаж, като безценен подарък, като магия. Снегът си е отишъл. Грее слънце. И топли. Усещам го по кожата си. Поглеждам го. Вдигам ръка да го докосна. Светлината заслепява очите ми. Но е хубаво. Чакано, желано…

Чувам птички. Завърнали са се от дълъг път. Летят. Подскачат. Пеят. Говорят си. Радват се… Ухае на цветя. Искам ги. Искам да ги докосна, да ги съхраня. Не искам да увяхнат. Искам завинаги да си останат, както са сега-свежи, млади, красиви.

Започва да става горещо. Все по-горещо. Лято е. Обичам да пътувам с кола през лятото. Просто така. Да пътувам и да гледам през прозореца. И да слушам музика.

На морето съм. На самия бряг. Чувам го как се бунтува. Виждам вълните. Усещам го-силно и могъщо. Слънцето се отразява по повърхността му като в огледало. Светло и блестящо. Чак ме заболяват очите. Но не искам да откъсна поглед. Искам да пленя гледката в съзнанието си.

Вървя по брега. Чувствам пясъка под краката си. Събирам мидички. Но не всички. Само специалните. От тях стават красиви украшения. За спомен. Сякаш някога бих могла да забравя морето.

Чувствам хлад. Особено вечер. Сигурно е дошла есента. Мека. И златна. Птичките стават някак тъжни. Замислени. Все по-рядко ги чувам да пеят…

Разхождам се в парка. Има толкова много листа. Жълти. Кафяви. Червени. Вдигам едно листо и поглеждам през него слънцето. Листото засиява. Свети. Като злато…Наблизо има група деца. Играят. Гонят се. Събират листа. И жълъди. И други съкровища. Учителката ги вика. Тръгват си. Паркът отново става тих. И пуст.