За йоркито с любов

Винаги съм харесвала йоркширските териерчета Уж са кучета, а са толкова компактни, миловидни и аристократични, абсолютни съкровища.  Почти няма човек, който да остане равнодушен като ги види. Винаги събират погледите и предизвикват усмивки и възхищение.

За мое огромно щастие вкъщи си имаме една такава малка принцеса. Ако трябва да съм честна, никога не съм си мислила, че наистина ще имам йорки. Но по стечение на обстоятелствата сладураната Марая дойде да живее при нас с приятеля ми (тук е моментът да му благодаря, че му трябваше само един поглед, за да се съгласи да вземем бонбона: Саш, мерси, любов ).И така от около 2 години и половина си имаме нашето космато бебе По принцип йоркитата уж били спокойни кучета. Тоя, дето го е писал това по сайтовете за йоркширски териери, да дойде да види нашето

бедствие, пък тогава да приказва Марчето е всичко друго, ама не и спокойна. Особено като беше малка, не дай си боже да остане насаме в една стая с някакви чехли или чорапи, направо им стопяваше лагерите. На всичкото отгоре, сутрин ти си спиш, като бял човек, обаче психопатченцето решава, че иска да играе, и започва да те дебне и да ти се хвърля отгоре. Веднъж така ми прасна едни зъби по носа, че все още като си спомня и ми се насълзяват очите. Не си мислете обаче, че се оплаквам-изобщо не е така. Това, че е луда, адски много ми харесва. Ако беше нормална, нямаше да си я обичаме толкова много

Един от последните пъти, в които я разхождахме, направо надмина себе си. Както си седим ние тримата с Марчето и Алекс на едно кафе, до нас се приближава една циганка с малко циганче. И майката естествено започва да рецитира стихотворението „Како, дай 25 ст’инки, мъжа болна, децата и той..“, а пък хлапето се засилва към Марая и междувременно си мънка нещо под носа. И нашето злобче, с цялата внушителност на теглото си от 3кг и характера на доберман се изправи и като рече „Уоу, уоу, уоу, уоу!“ циганката барабар с циганчето се изпариха за отрицателно време. Ние естествено си умряхме от смях

Иначе Марая е най-обичливото кученце на света. Ежедневно ни съсипва от целувки и много обича да се гушка. Дори спи с нас на леглото. Когато й се скараш или се почувства виновна за нещо, си свива ушите надолу и деликатно допълзява до теб. Ако я погледнеш, надига главичка, слага си едната лапичка върху ръката ти и започва лекичко да те драска и да издава миловидни скимтящи звуци. Проговориш ли й, значи, че й простено и тя е толкова щастлива, че се засилва към теб, гушва те с двете предни лапички и започва да те ближе по лицето и да върти бясно опашка. Е как да й се сърдиш?

Едно от любимите неща на Марчето, наред с това да спи и да раздава целувки, е нейната играчка. Като беше малка, с цел да спре да съсипва гореспоменатите чехли и чорапи, й купихме гумена играчка с формата окръжност с дупка по средата. Не подозирхме обаче, какво ни чака. Лудетината беше толкова въодушевена от новата си придобивка, че не спираше да ни я носи и да иска да я хвърляме и така до безкрайност. Направо ни взимаше тока по цял ден. За съжаление обаче играчката изчезна някъде. Марая много се натъжи. Обикаляше целия апартамент да я търси и не спираше да скимти, сякаш казваше: „Искам си играчката „.Обърнахме всичко, но така и не я намерихме. Един ден като й купувах храна от една ветеринарна аптека случайно видях същата играчка. Казах си: „Сега ще изненадаме малката принцеса!“. Сами се сещате каква радост беше и колко целувки отнесох, нали? Вече дори като си лягаме Марчето носи играчката в леглото и заспива с едната лапичка отгоре й.

На всички, които искат малко, умно, любвеобвилно и игриво кученце, горещо препоръчвам йоркитата. Ако обаче не сте готови да дадете всичко от себе си, по-добре не се захващайте-тези кученца имат нужда от цялата любов, грижи и внимание на света

Tags: йорки, йоркширски териер, куче, Марая