Защо обичам филми на ужасите

Честно казано ми е трудно да си отговоря на този въпрос. Като се замисля гледам такива филми от доста малка. Всичко започна с „Досиетата Х“ и безкрайните разследвания на Скълдър и Мъли, бъзикам се , Мълдър и Скъли, и ежеепизодното повтаряне на „Истината е някъде там“. Къде, аджеба, е това „някъде там“, така и не стана ясно. Това обаче не ме спираше да чакам цяла седмица да дойде петък вечер и да стане 23:00h и не!, не за да се напия, а защото само тогава даваха гореспоменатия сериал. И тогава доволно си се излегвах на дивана и зяпвах телевизора в захлас. Изобщо, пълна идилия За съжаление обаче най-лошата черта на сериалите, които човек обича, е, че всяка серия свършва прекалено бързо и докато да й се изкефиш, вече текат финалните надписи и започваш да агонизираш, защото остават цели 7 дни до следващата.

Спомням си, че баща ми много ми се караше и не ми даваше да гледам „Досиетата Х“, все пак да съм била максимум на 9-10 години. Аз естествено не го слушах. Имах някакво странно влечение към непознатото; сякаш беше нещо забранено и тайно, някаква граница, която не бива да се прекрачва..и именно заради това исках да я прекрача, да разбера всичко, да изконсумирам, да притежавам цялата налична информация за чудовища, вампири, духове, извънземни и всякакви неща, от които хората се страхуват. Чак звучи някак шантаво..

Не че и мен не ме хващаше страх на моменти. Мислех си: „Ами ако поне част от филмите е истина?“. И редовно оставях всички лампи светнати, особено когато всички са си легнали. Не исках да поглеждам в огледалото. Бях особено предпазлива, когато сядам на тоалетната чиния, защото имаше един епизод от „Досиетата Х“, в който се разказваше за едни паразити, които се придвижват по канализацията и захапват хората по задника. Сега дори ми се струва смешно като се сетя, но тогава просто бях предпазлива, хаха

Самите филми никога не са ме плашили обаче. И най-гадните сцени не са ме карали да стискам очи или да крещя. Дори исках по-гадни и по-гадни, все ми се струваха цензурирани и измислени. Като се замисля, това е още една от причините да гледам филми на ужасите, освен желанието да знам всичко за забраненото: искам да се уплаша. Нали уж са ужаси, защо по дяволите не ме ужасяват?!

През годините изгледах доволно количество такива филми. То не бяха хълмове с уроди, не бяха грешни завои, обладани къщи, екзорсисти, константиновци, вещици, вампири и таласъми. Има доста качествено направени филми, но има и тотални бози, които само развалят имиджа на жанра. Сещате се, ей такива, които се състоят от малоумен сценарий, бездарни актьори, режисьор дебил и за капак когато най-после някой умре след 3-часовото рендосване  с моторна резачка трябва да опръска всички с доволно  количество кетчуп. Потрес.. Иначе най-изрудските ужаси са направени по японски филми (Grudge, The Ring и т.н.). Не знам какво се е случило с братята японци, атомните бомби в Хирошима и Нагазаки ли им повлияха, ама са просто царете на ужаса, поклон!

Та ако искате да гледате ужаси от класа, питайте кака си Айде, отивам да гледам поредния японски шедьовър!

Tags: Досиетата Х, ужаси, филми, филми на ужасите, хорър