Честно казано ми е трудно да си отговоря на този въпрос. Като се замисля гледам такива филми от доста малка. Всичко започна с „Досиетата Х“ и безкрайните разследвания на Скълдър и Мъли, бъзикам се , Мълдър и Скъли, и ежеепизодното повтаряне на „Истината е някъде там“. Къде, аджеба, е това „някъде там“, така и не стана ясно. Това обаче не ме спираше да чакам цяла седмица да дойде петък вечер и да стане 23:00h и не!, не за да се напия, а защото само тогава даваха гореспоменатия сериал. И тогава доволно си се излегвах на дивана и зяпвах телевизора в захлас. Изобщо, пълна идилия За съжаление обаче най-лошата черта на сериалите, които човек обича, е, че всяка серия свършва прекалено бързо и докато да й се изкефиш, вече текат финалните надписи и започваш да агонизираш, защото остават цели 7 дни до следващата.

(още…)